Народът на хунзите е феномен: това са хората, които живеят по 120 години!

2238
Народът на хунзите е феномен: това са хората, които живеят по 120 години!
Народът на хунзите е феномен: това са хората, които живеят по 120 години!

Хунзите ще ви удивят със своето дълголетие и начин на живот!

Долината на река Хунза (на границата на Индия и Пакистан) се нарича “оазис на младостта”. Продължителността на живот на жителите на тази долина е 110-120 години. Те почти никога не се разболяват и изглеждат млади.

Това се дължи на определения им начин на живот, който се приближава към идеала, когато хората се чувстват здрави, щастливи, не остаряващи, така, както хората в другите страни изглеждат, когато са на по 40-50-годишна възраст. Интересното е, че жителите на долината Хузна, за разлика от съседните етноси, изглеждат много подобни на европейците (например калашите, които живеят в непосредствена близост).

Според легендата, тук била разположена една високопланинска държава,  основана от група войници от армията на Александър Велики по време на Индийския му поход. Те, разбира се, определили строг военен режим  – така, че хората трябвало да спят, ядат и дори да танцуват с мечове и щитове…

Реклама
loading...

При това с лека ирония някои хора се отнасят към този народ, като ги наричат  шотландци. А всъщност, не е ли очевидно, че правилното наименование следва да бъде дадено на тези, които живеят в близост до известното “високопланинско място” – мястото, където се намират три от най-високите върхове в света: Хималаите, Хиндукуш и Каракорум. От 14-те осемхилядника на Земята тук 5 се намират в близост до тази територия, включително и вторият след Еверест К2 (8611 м), покоряването на който в общността на алпинистите е по-ценно дори от завладяването на Джомолунгма. А какво да кажем за най-малко покорявания местен “убиец” Нанга Парбат (8126 м), погребвайки рекорден брой катерачи? И десетките седем- и шестхилядници, които буквално “приютяват” Хунзите?

Преминаването през тези скални масиви е по силите единствено на спортист от световно ниво. А самата долина може да бъде достигната само през тесните проходи извиващи се в подножието на величествените върхове. Още от древността тези редки артерии били контролирани от княжествата, които облагали преминаващите от там кервани със сериозни такси. Хунза било едно от тези княжества, при това едно от най-влиятелните.

Смята се, че Хунза била преоткрита за Запада от хипитата, които през 70-те години бродили по цяла Азия в търсене на истината и екзотиката. Те популяризирали това място до толкова, че американците днес наричат сушената кайсия „Hunza Apricot”. Въпреки това, тук “децата на цветята” са привлечени не само от тези две категории, но и от индийски коноп.

Една от основните атракции на Хунзите е ледник, който е като широка и студена река, спускаща се през долината. На многочислените си терасирани полета се отглеждат картофи, плодове и коноп, които се използва основно като подправка към месните блюда и супи.

Що се отнася до младите дългокоси момчета с хипи надписи на фланелките – дали истински хипита, или любителите на ретрото – те са в Каримабад основно да берат кайсии. Това без съмнение е основната ценност на градините на Хунзите. Всички в Пакистан знае, че само тук растат “хански плодове”, които  отделят капки ароматен сок от дърветата.

Хунзите са привлекателни не само заради младежите, но и привличат любителите на планинското пътуване, феновете по история или просто любителите на забравените държави. Допълнителният факт, разбира се, са многото катерачи и алпинисти…

Хората тук говорят на своя собствен бурушаски език, които не е сроден с нито един от другите световни езици, хората тук говорят и урду и английски. Вероизповеданието е ислям, при това една от най-мистичните ислямски разновидности в ислямската религия, изповядвана от 95% от населението. Тъкмо за това в Хунза няма да чуете призиви за молитва, носещи се от високоговорителите на минаретата. Всичко е тихо и кротко, молитвата тук е лично дело.

унзакутите се славят с изключително физическо и здравословно състояние, те се къпят в ледените води дори и при минус 15 градуса температура, до сто годишна възраст играят активно в различни игри, 40 годишните жени при тях изглеждат като девойки, на 60 съхраняват своята стройна и изящна фигура, а на 65 все още раждат деца. През лятото се хранят със сурови плодове, зимата с изсушени на слънце кайсии и зърнени култури, овче сирене.

Река Хунза е естествена бариера за двете средновековни княжества на Хунзите и Нагар. В XVII век княжествата били в постоянно противоречие, крадели жените и децата и ги продавали в робство на другите. И двете княжества живеели в укрепени селища. Интересен е и следния факт: у жителите на това място има период наречен „гладна пролет“, времето преди да узреят плодовете, който продължава от два до четири месеца. По това време те не ядат почти нищо и само веднъж на ден пият ушаф от сушени кайсии. Този своеобразен пост е изведен в култ и строго се съблюдава.

Шотландския лекар Мак Карисън, който първи описал долината на щастието подчертал, че консумацията на белтъчини там е сведена до абсолютен минимум. Калориите, които консумират за един ден са около 2000 ккал. И включват в себе си 50г. Белтъчини, 36г. Мазнини и 365г. Въглехидрати.

Шотландският лекар живеел в непосредствена близост до долина Хунза в продължение на 14 години и стигнал до извода, че именно диетата се явява основния фактор за тяхното дълголетие. Ако човек се храни неправилно, то дори и планинския климат няма да го спаси от болестите.

МакКаррисон, връщайки се в Англия, направил интересни експерименти върху голям брой животни. Някои от тях били хранени с нормална храна като лондонската работническата класа (бял хляб, херинга, рафинирана захар, консерви и варени зеленчуци). В резултат тази група започнала да се проявява различни “човешки заболявания.” Други животни били на хранителен режим според диетата на народа Хунза и те оставали напълно здрави.

В книгата си „Хунза – народа, който не знае какво е болест“ Р. Бирхер подчертава следните съществени достойнства в модела на хранене в тази страна:

  • храната е основно вегетарианска:
  • голямо количество сурови храни:
  • в храненето преобладават основно зеленчуците и плодовете;
  • биологично чисти храни;
  • алкохол и сладкиши се консумират изключително рядко;
  • изключително умерена консумация на сол;
  • консумация на храни отгледани на своя земя;
  • регулярни периоди на гладуване

Трябва да добавим и други не по маловажни фактори за тяхното крепко здраве и дълголетие като липса на стрес, интензивно ежедневно физическо натоварване и душевно спокойствие.

През 1963 година в Хунза пристигнала френска медицинска експедиция. В резултат от проведеното изследване се оказало, че средната продължителност на живота при хунзакутите е 120 години, което превишавало два пъти тази на европейците. През 1977 година в Париж на международния раков конгрес било обявено следното заявление:

“Според данните пълната липса на рак се среща само сред народа на Хузните.”

През 1984 година един от хонконгските вестници публикувал статия за хунзакута Саид Абдул Мобуд, който пристигнал на лондонското летище Хийтроу и довел до пълно недоумение имиграционните служби, когато си представил паспорта. Датата на раждане в документа посочвала 1823 година, тоест възрастта му била 160 години. Мобуд имал отлично здраве, здрав разсъдък и прекрасно помнел събитията започвайки от 1850 година.

За своята тайна на дълголетието местните жители казват следното: бъди вегетарианец, труди се физически, постоянно бъди в движение и не променяй ритъма си на живот, тогава ще доживееш поне до 120-150 години.

Вижте още: Вашата поза може да ви издаде какви сте! Това е невероятно!

Отличителните характеристики на Хунзите са:

1) Висока способност за работа в широк смисъл. Хунзите проявяват трудоспособност не само на работа, но и при танците и игрите. За тях преминаването от 100-200 километра е същото като кратката разходка около дома за нас. За тях е изключително лесно да се изкачват по стръмните планини и да се връщат у дома свежи и весели.

2) Веселие. Хунзите, постоянно се смеят, те са винаги в добро настроение, дори ако гладуват и страдат от студ.

3) Изключителна устойчивост. “На Хунзите нервите им са силни като въжета и тънки и деликатни като конец – пише МакКарисон – Те никога не се ядосват и не се оплакват, не се изнервят и не показват нетърпение, не се карат помежду си и са в пълно спокойствие, издържат физически болки, проблеми, шум и така нататък”.

Pеклама
loading...
СПОДЕЛИ