Необичайни преживявания във времето и обяснението им!

Необичайни преживявания във времето и обяснението им!
Необичайни преживявания във времето и обяснението им!

Времето всъщност не е така стабилно, както повечето от нас считат. В хода на еволюцията ние сме се приспособили към времето. Създали сме си такава илюзия, за да позволим на нашия съзнателен ум да взаимодейства с нея, но в действителност това е доста ненадеждна концепция.

От гледна точка на Психологията времето не съществува. Сега вече официално. Нелинейността на времето вече е била призната от австралийските аборигени, последователите на Дао и квантовата физика, а сега е ред на медицината и биологията. На разположение на учените има експериментални данни и свидетелства на хора, които потвърждават, че възприемането на времето не съответства на действителността, а представлява продукт на нашето съзнание, страничен ефект на човешкото съществуване.

Всичко започнало с главоболие, но след това се случило нещо странно. Саймън Бейкър влезнал в банята с мисълта, че може би, душът ще намали главоболието. “Погледнах нагоре към душа и видях, че капките вода просто замръзнаха във въздуха”, – казва той. “Няколко секунди по-късно капките отново станаха неразличими и се превърнаха в поток вода.” Ако ние обикновено възприемаме потока вода като една неделима движеща се струя, той успял да види всяка капка, движеща се във въздуха, извиваща се под налягането на въздуха и минаваща покрай него. “Те изглеждаха като летящите куршуми във филма “Матрицата”- припомня Саймън. “Като че ли това бяха сцени на стрелба, в които всичко се движи забавено.”

Вграден хронометър

За това явление си има органични причини. По-късно, на Саймън Бейкър (името е променено) му откриват аневризма. От там е било главоболието, придружено от необичайни специални ефекти. Неврологът Фред Овсю от Северозападния университет в Чикаго публикува статия за Саймън в едно научно списание. Така анонимният пациент се превърна в знаменитост. Дори един бегъл преглед на проблема показва, че практически такива случаи могат да бъдат намерени и периодично се появяват нови в медицинската литература. Има статии за ускоряване на времето – така нареченият Zeittraffe-феномен (“интервал от време” в превод от немски език).

Реклама
loading...

Предполага се, че повредените от аневризма кръвоносни съдове са могли да повлияят на активността на областта от зрителната кора, която е отговорна за нашето възприятие за време. Обект на внимателно изследване е тази област на зрителната кора, наречена V5. Тази област, която е в задната част на черепа, отдавна е определена като отговорна за определяне на движението на обекти, но може също така тя да има по-важна роля – да измерва протичането на времето. Когато Доменика Буети със своите колеги от Университетската болница в Лозана в Швейцария, стимулирала тази област с магнитни полета, за да провокира активността й, нейните пациенти започнали трудно да правят две неща: те не били в състояние да проследят движението на точките на екрана, което в общи линии се е очаквало, но също така за тях се оказало сложно да установят, за колко дълго време на екрана са се появили някои от точките.

Едно от обясненията, защо пациентите в този експеримент не са били в състояние да направи тези две прости неща, е, че нашата система, която е отговорна за определянето на движението, разполага със свой собствен таймер, записващ колко бързо се движат нещата, които са в полезрението ни. А когато работата му е нарушена поради увреждане на мозъка, светът около нас замира.

Необичайни преживявания във времето и обяснението им!

Забавянето на времето като гарант и норма за живот

Когато от Би Би Си публикували историята за необичайното преживяване на Саймън Бейкър, за това как времето около него буквално спряло и дали възможност за коментари на своите читатели, които имат подобен опит и също са преживяли подобни неща в живота си, били изненадани от потока от писма, които започнали да пристигат.
Това им позволило да погледнат на този опит малко по-обширно, обобщавайки голям брой такива случки. Ето най-забележителните от тях и начина, по който тези случаи са обяснени от учените.

Филип Хийли в писмото си описва ужасен инцидент с автомобил: “Погледнах зад ъгъла и веднага прибрах носа на автомобила в аварийната лента. Аз веднага натиснах спирачки, но тогава пътниците ми започнаха да викат, че автобусът отзад ще се удари в нас. Спомням си, как се обърнах към тях, слушах техните обяснения, след това видях един автобус, който се разби в нас и ние изхвърчахме в страни. Изглеждаше ми, че всичко се случва много бавно, освен нашите собствени движения – те бяха с обичайната си скорост. Аз не знам как бих могъл в тази минута да говоря с пътниците, след това да видя как автобусът се разбива в нас, а след това се обърна и видя как изскачаме от пътя. Винаги съм описвал това като забавяне на времето.”

Необичайни преживявания във времето и обяснението им!

Юайджи Емануел преживял нещо подобно, когато седял с приятели под електропровода. Чувайки трясък над главата си, той погледнал нагоре и видял една жица да пада бавно. Всичко това се случило до момента, в който той тръгнал да бяга.

Някои учени смятат, че когато ние сме изправени пред опасност, освобождаването на хормоните на стреса може да ускори нашите мисловни процеси и в сравнение с това, целият свят около нас да изглежда, че се движи по-бавно. Тази идея със сигурност се потвърждава от светкавично бързата реакция на Андрю Артур Прескот, който спасил сина си. Ето какво разказва той: “Никога не съм имал добри реакции, по-скоро обратното: Имам проблеми с координацията, както и със спортните занимания – те очевидно не са за мен. Когато синът ми беше малък, аз го сожих на един висок хълм на детската площадка, въпреки че той все още беше доста тромав. Видях как той се накланя на едната си страна, за да се прехвърли през заграждението и ми се стори, че имам невероятно много време, за да мога да стигна до него и да го поема.”

Необичайни преживявания във времето и обяснението им!

Понякога чувството, че притежавате възможностите на Супермен, може да завърши много зле, както в историята на Уенди Кросли: “Аз се подхлъзнах, както се случва с всеки един от нас от време на време. В този момент почувствах, че летях като Супермен, с широко отворени ръце. Струваше ми се, че аз просто плувам във въздуха със забавено движение и че това продължава цяла вечност. В крайна сметка аз паднах по абсолютно невероятен начин на тротоара в някаква купчина с боклуци с навехнат глезен и наранена гордост.”

За повечето хора, забавянето във времето е изолирано единично явление, но Дейвид Бол казва, че той е видял света в забавено движение безброй пъти. Както Хейли, той видял автомобилна катастрофа в най-малките детайли, видял как хора на стълбите на Лондонското метро се движат неестествено бавно. Той също така описва и по-дългия случай след удара, когато за него се оказва странно трудно да определи реалната скорост на колата си. “Аз трябваше да шофирам с под 100 км в час, но през първите тридесет минути ми се стори, че скоростта е най-много 5 – 10 км в час.”

Вижте ощеЖивот след смъртта съществува и това най-после е научно доказано

Подборът на писма от читатели, направено от Би Би Си, не е уникален. В Русия има ентусиасти, които са се отнесли към този въпрос доста сериозно и вече са събрали подобни случаи в цяла книга. Вадим Чернобров в книгата си “Тайните на времето” е вмъкнал откъс от разговора си с един летец-изпитател: “У друг изтъкнат летец-изпитател, Марк Гало, при изпитание с изтребител Ла-5, описва пожар, настъпил на борда на самолета във въздуха. В книгата си “Изпитано в небето”, той описва така това летателно произшествие: “От някъде отдолу плъзна дълъг огнен език … на пода в кабината се разпространи лютив синкав дим … Потреперих, станах от мястото си и започнах да се движа по някаква странна двойна скала за отброяване на време. Всяка секунда придоби неограничена способност, разшири се колкото е необходимо: така толкова много неща успява да направи човек в подобни ситуации. Струваше ми се, че времето почти спря да тече!” Забележете, че летецът пише “струваше ми се”, въпреки че също така твърди, че в продължение на няколко секунди е успял да направи много неща … Години по-късно, през декември 1996 г., в разговор с Гало си спомнихме за инцидента и го помолих да каже – дали за годините на своята богатата летателна практика той е изпитвал пак нещо подобно и ако е така – колко пъти приблизително. “Да, десет пъти. Може би много пилоти, особено изпитатели, се сблъскват с това повече от веднъж!…” – беше отговорът на летецът изпитател.

Той описва многобройни случаи на забавяне на времето за войници в битка или за парашутисти по време на парашутни скокове: През 1992-1993 година, аз заедно с един репортер се занимавах с разследване и описвах показанията на друг парашутист, който разказва за един от скоковете си през 1988 година: “До линията с високо напрежение имаше само един метър и да успея да я избегна ми изглеждаше невъзможно. Но изведнъж моят скок спря, висях във въздуха и краката ми едва не докосваха смъртоносната жица. Странно! Погледнах нагоре – не, купулът на парашута за нищо не беше захванат, всичко, което го държеше беше въздуха! С крайчеца на окото си забелязах тичащи по полето хора, те също застинаха на едно място и като че ли увиснаха във въздуха! После се сетих за всички неща, на които ме бяха начили, със сила издърпах няколко въжета и … парашутът се отдалечи от проводниците! Приземяването не го помня, а хората, които тичаха след това ми казаха, че съм стоял няколко минути с отворени очи и не съм отговарял на никакви въпроси …”

Необичайни преживявания във времето и обяснението им!

А така авторът описва личния си опит, когато със забавянето на времето той се е сблъскал отблизо. “От това по-близо няма накъде. На 5 метра пред себе си видях фигурата на мъж със заредена картечница, но го видях твърде късно. Куршумите вече летяха към мен. Не чух звука от изстрела. Но ясно видях черната дупка на цевта и като че ли погледнах в черен кладенец. И все пак, макар и по-малко ясно (вниманието
ми беше отвлечено от черната дупка), но видях куршумите летящи близо до главата ми. Да се отдръпна от тях не беше проблем, не беше по-трудно, отколкото от трудно летяща пчела. Стрелецът беше сигурен, че от това разстояние (5 метра!) няма да пропусне, така че дори не си направи труда да се прицели и стреля от бедрото си.
Изстрелвайки в мен всичките 45 патрона от пълнителя за 3 секунди – той много се изненада, че не улучи и избяга. Според мен мина, вероятно около минута или по-точно, времето в момента, като че ли спря. В някакво безсъзнание, напълно откъснат от всякакви мисли, автоматично стрелях по посока на стрелбата (автоматът ми в този момент беше на гърба ми). Резултатът от собствената си стрелба аз не видях, може
би, в това време това ми беше напълно безразлично … По-късно капитан Каменев, свидетел на инцидента, заяви, че изстрелът ми почти докоснал главата на стрелеца, но “това е подробност, а най-важното е, че съм се родил под щастлива звезда!”

Хареса ли ви статията? Споделете я с приятелите си!

Pеклама
loading...
СПОДЕЛИ